* * * *

В хладната делнична утрин изминавам надлъж пустата Морска градина. Слушам вятъра, който шумоли в короните на дърветата. Гледам голямото, сиво море, което е винаги там и му е все едно за всичко. Слънцето се опитва да пробие плътното небе, изгрявайки. Сбогом! Отбивам се в Сиела, където съм единственият клиент и много дълго разглеждам масите с новоизлезлите книги, после рафтовете с отдавна отлежалите. Не мога толкова дълго да стоя клекнала до най- ниските редове и сядам на земята, продължавам да ровя в съкровищата, а в книжарницата е топло и уютно. Понякога купувам нещо, по- често не купувам нищо, защото съм си обещала да правя по- малко разходи. Сбогом! Минавам по пробуждащата се главна улица, завивам зад ъгъла и влизам в Тропс-а. Ям пилешка супа и гледам през панорамния прозорец как хората зачестяват по улицата. На съседната маса дядовци в костюми (още има такива) пият кафе с бисквитена торта и водят задълбочен разговор за Втората световна война. Сбогом! Карам колело по алеите, все нагоре и когато стигна най- в края и времето е ясно, което се случва много рядко, виждам, че зад нос Галата се вижда друг нос, някъде там навътре, на юг, в морето. Сбогом! На връщане поглеждам плажа около 'топлата вода' и виждам, че лебедите и тази година са долетели. Лъчите на зимното слънце се процеждат между голите стволове на дърветата и карат студения въздух да свети. Сбогом! Сбогом мое късно безгрижие и благодаря!

Препоръчвам детска книжка - Лека нощ, Чарли!

Малка книжка, висока към 20см, с тънки корици и не много страници, но очарователни илюстрации и простичка, забавна историйка. От издателство Прозорче на цена 2.90. Това е поредица, от която аз видях 4 книжки, мисля, може да са били и 5. Избрах да купя тъкмо тази, защото бащата беше главно действащо лице, което се среща по- рядко, и най- вече заради симпатичната идея за 'пантофения влак'. Автор е Ротраут Сузане Бернер, която виждам в гугъл, е награждавана немска илюстраторка, спечели ме със своя стил. Непретенциозни, малки детайли, толкова уютни картини, че ми се приисква да вляза и да заживея в тази книжка.

Втора книжка от мен

Изглежда, че апетитът идва с яденето. Втората книжка направих сама, е не съвсем. С рисунките на моята дъщеря, която не се очертава голям художник, но какво пък?! Използвах всевъзможни намерени, зарязани навсякъде нейни започнати и недовършени рисунки. Тя губи интерес и зарязва, после не иска да довършва. Аз, пък, реших, че така стои някак по- арт и по- детско, хареса ми. Тя, пък, сега ми е сърдита, че съм ги снимала без да ги е довършила. Сърди се и, че някои неща ги няма показани на рисунките, а аз я уговарях да нарисува това- онова по поръчка, а тя не искаше. На места има малко помощ и от мен. В историята този път, само тя е героиня, всъщност дали е тя, дали е друго някое момиченце... не знам. Разговорите от части са действително проведени, на места са такива, каквито знам, че биха били. А фантазията е моя, лична фантазия, от детството.

Книжка от мен

Бях попадала на рекламни предложения за персонални книжки, където детето с името си става герой в историята, а в рисунките малко се отразява и реалната външност, поне в цвета на косата и очите. Идеята не ме грабна. После чух от позната, че за Коледа са решили да подарят на децата си такива книжки, но изработени от двмата родители. Майката като автор на текста и бащата, като илюстратор. Тя сподели, че не се е опитала да измисли оригинална история, а е взаимствала от циркулиращите в интернет шаблонни, такива, ползвани за предлаганите персонални книжки. Тогава и аз се запалих. Рекох си - какво, не мога да напиша една история за детето си ли?! Мога разбира се :) Проблемът при мен е, че аз не мога, ама наистина не мога да рисувам. Конкурентноспособна съм за спечелване на конкурс по НЕрисуване - точно толкова е зле положението. Тогава на помощ се притече майката на другарче на моето дете. Така историята стана за тях двете, написана от мен и нарисувана от другата майка.

И понеже една книжка не ми беше достатъчна, не след дълго направих и втора.

Малиново лято

Мисля, че безброй години не бях яла малини, струваше ми се, че ще са кисели и безвкусни. Това лято, обаче, ми се усладиха. Доста малини хапнах натюр, а ми се отовори и апетит за малинови торти. Окава се, че доста добре се съчетават с по- мазни кремове. Това тук е крем от 250гр маскарпоне и 125гр обикновено крема сирене и пудра захар на вкус. Разбърквам с лъжица, бъркалка и там каквото е удобно, но не и миксер, за да не се втечни. Отдолу блатчето е обикновено, като кекс с яйца, захар, олио, прясно мляко, брашно и бакпулвер.

Малка тортичка