Изглежда, че апетитът идва с яденето. Втората книжка направих сама, е не съвсем. С рисунките на моята дъщеря, която не се очертава голям художник, но какво пък?! Използвах всевъзможни намерени, зарязани навсякъде нейни започнати и недовършени рисунки. Тя губи интерес и зарязва, после не иска да довършва. Аз, пък, реших, че така стои някак по- арт и по- детско, хареса ми. Тя, пък, сега ми е сърдита, че съм ги снимала без да ги е довършила. Сърди се и, че някои неща ги няма показани на рисунките, а аз я уговарях да нарисува това- онова по поръчка, а тя не искаше. На места има малко помощ и от мен. В историята този път, само тя е героиня, всъщност дали е тя, дали е друго някое момиченце... не знам. Разговорите от части са действително проведени, на места са такива, каквито знам, че биха били. А фантазията е моя, лична фантазия, от детството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар