* * * *

В хладната делнична утрин изминавам надлъж пустата Морска градина. Слушам вятъра, който шумоли в короните на дърветата. Гледам голямото, сиво море, което е винаги там и му е все едно за всичко. Слънцето се опитва да пробие плътното небе, изгрявайки. Сбогом! Отбивам се в Сиела, където съм единственият клиент и много дълго разглеждам масите с новоизлезлите книги, после рафтовете с отдавна отлежалите. Не мога толкова дълго да стоя клекнала до най- ниските редове и сядам на земята, продължавам да ровя в съкровищата, а в книжарницата е топло и уютно. Понякога купувам нещо, по- често не купувам нищо, защото съм си обещала да правя по- малко разходи. Сбогом! Минавам по пробуждащата се главна улица, завивам зад ъгъла и влизам в Тропс-а. Ям пилешка супа и гледам през панорамния прозорец как хората зачестяват по улицата. На съседната маса дядовци в костюми (още има такива) пият кафе с бисквитена торта и водят задълбочен разговор за Втората световна война. Сбогом! Карам колело по алеите, все нагоре и когато стигна най- в края и времето е ясно, което се случва много рядко, виждам, че зад нос Галата се вижда друг нос, някъде там навътре, на юг, в морето. Сбогом! На връщане поглеждам плажа около 'топлата вода' и виждам, че лебедите и тази година са долетели. Лъчите на зимното слънце се процеждат между голите стволове на дърветата и карат студения въздух да свети. Сбогом! Сбогом мое късно безгрижие и благодаря!