Автор е Мая Дългъчева, илюстратор - Невена Ангелова
Книгата е особена и не на всекиго по вкуса. Представя личните истории на няколко различни деца, като всички те са тъжни, за трудните моменти в живота, които се случват и на децата, не само на възрастните. Например умрял домашен любимец, починала баба, баща се изнася след развод, ново бебе вкъщи, а накрая дори дете със Синдром на Даун. Дори нищо от това да не се е случило на вашето дете, със сигурност то се интересува, изпитва любопитство към тези явления. На 4-5 години децата вече живо се интересуват от смъртта и други деликатни детайли от живота. Много често родителите не знаят как да обяснят, какво да кажат на децата си по темата. Тази книжка може да бъде доста полезна в такива моменти. Аз много я харесах. Тя не дава отговори и не предлага решения на проблемите. Единственото, което може да се намери по нейните страници, е утеха. Историите са разказани трогателно и е възможно да ви се доплаче, докато ги четете. На моята дъщеря ѝ беше много интересно. Тя не се натъжи, за нея бяха просто увлекателни разкази. В края на книгата има 'подарък', който всяко дете да отвори. Вътре има изненада - огледало, в което детето вижда себе си. Това е част от много поучителна игра, за която се разказва в последната история от книжката.
Илюстрациите са много мили и симпатични. На мен ми е от най- любимите рисувани книжки. Текстът е много, но се чете леко. Могат да се четат история по история, но ние я прочетохме наведнъж. Подходяща е за деца от 4-5 години и нагоре.
Тази книжка също взехме от библиотеката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар