Той беше бърза мечта, не от онези, за които се бленува с години и десетилетия. Едва 3-4 месеца по- рано бях направила първото си екзотично пътуване, в Египет. То ми даде смелост, сякаш пропука черупката, в която бях живяла. Започнах да търся нови хоризонти и не знаех в коя посока от света да погледна. Исках нещо вълнуващо, различно, исках да бъда откривател. Тогава, по някой телевизионен канал случайно хванах филм с Леонардо Дикаприо, млад и зелен, търсещ авантюри в Далечния изток. Кулминацията на неговото търсене, черешката на тортата се оказа един приказно красив плаж, който наистина може да спре дъха, който изглежда нереален, като нарисуван. Всъщност аз веднага се запитах дали не е именно нарисуван?! Защото всички сме виждали прословутите холивудски студиа, с техните измамни декори, на чийто фон се разхождат актьорите и създават илюзия за нещо, което не съществува. Точно така започна моето търсене, все още неопитна в гугълването, не ми беше лесно. Филма се оказа 'Плажът' и следваше да разбера има ли го някъде този плаж наистина или го няма. Изненадах се, че е истински и бил в Тайланд. По него време трудно бих открила на картата къде е тази страна, също не правех разлика между Тайван и Тайланд. Все още не беше популярна туристическа дестинация. Когато, след може би месец, отчаяно търсех компания за това пътуване, почти всички вдигаха рамене с учуден поглед и дори получавах въпроси от изумени лица - Че какво ще правиш там?! Парадокс е, че едно от тези лица също посети Тайланд, но 9 години по- късно, явно откри своята причина, за това пътуване . :)
И ето, че много по- бързо, от колкото съм очаквала, вече препусках сменяйки полет след полет. Първо кола (или автобус при повечето ми пътувания), цял уморителен ден от Варна до София. После полет София- Истанбул. Там за първи път се качих на самолет през ръкав, без да имам представа за това. Тръгнах по тесен коридор, който току се чупеше ъгловато и хоп - оказах се в самолета - леле как се учудих! А самолетът имаше много салони, всеки с по две успоредни пътеки и по цели 8 седалки на ред. Тогава все още марката и модела, изписан с букви и цифри, не ми говореше абсолютно нищо. Истински прощъпулник беше за мен това пътуване. Последваха, мисля, 7 часа и кацнах в 'портата на Югоизточна Азия' - Банкок. Тръгнах от все още зимния март в България и само след броени часове ме обгърна 40-градусовата, тежка жега на тайландската столица. Но за кратко, защото бързо се придвижихме до друг терминал, от където се изпълняват вътрешните полети и зачакахме последния за този безкраен ден (всъщност вече второ денонощие в път), полет до остров Пукет. На борда на този последен полет се падна да седя до една тайландка, усмихната и много любезна, като всички хора там. Тя ме попита откъде идвам и разбира се, не знаеше къде е България. Попита дали дълго съм пътувала и аз направих пауза, за да пресметна часовете. Когато ѝ съобщих резултата, тя остана искрено учудена.
Пукет ни посрещна с посивяло небе и проливен, следобеден дъжд. Как се притеснихме, само, че времето няма да е хубаво! Не знаехме, че ще вали всеки ден, но всеки ден ще пече и ярко слънце. Скрити на сухо гледахме как разтоварват багажа от самолета и при всеки пльоснат от високо в някоя локва куфар, се опитвахме да разгадаем дали не е наш. Ставаше бавно, защото самолетът беше пълен до горе Боинг 747, макар полетите между Банкок и Пукет да бяха през 10-30мин. Света отдавна беше открил изумруденото Андаманско море, чисто белия, ситен като брашно коралов пясък, дружелюбните диви маймуни, безбройните малки островчета, криещи живописни заливи, тайни лагуни, подводни пещери, прилепи, шарени риби. Те бяха истински, не бяха декор и не бяха фотошоп. Години по- късно, възможно е все още сега, не малко хора ме убеждаваха, че това го няма. Това са картички, компютърна обработка, а на живо не е така. Но аз бях там, аз видях, че го има. Морето е прозрачно зелено, а малките рибки идват, за да ги храниш и много обичат солети. Водата е топла като чай, а малките островчета нанизани като гердани или разпръснати наоколо в причудливи форми, които хората оприличават на различни неща - животни, растения и други предмети. Безброй необитаеми късчета суша, прегърнали малки плажове. Аз бях там и цели дни порехме морето с моторна лодка, в заливите влизахме с бавно корабче, а в тайните лагуни с кану. Преживях тази красота и никой не може да ме убеди, че нея я няма.
Минаха години и за съжаление много неща съм забравила, но помня някои знаменателни реплики. Например как първата сутрин заявихме, че не закусваме и след като цял ден се мъчихме с твърде екзотичната тайландска храна, на следващата сутрин всички под строй бяхме на закуска. Както каза един от българите - 'как няма да ям, като знам, че ще ми е последното хранене за деня!' :) Разбира се не беше точно така, но... почти. Твърде люто, твърде миризливо, неразпознаваеми и непознати за нас продукти, сурови, почти мърдащи. Все пак имаше и ядливи варианти на прекрасна морска храна. Навсякъде и по всяко време бейби октоподчета, които после година не исках да виждам. Преживявахме на крабове, омари, миди и стриди, кралски скариди и разбира се, хотелската закуска. Сутрин ставахме рано, може би в 7ч. Нямахме много време да се приготвим и закусим, след което пред хотела вече чакаше микробус, с който поемахме към ново приключение, всеки ден. В тези дни за първи път пристъпих в будистки храм, не знаех, че това ще се превърне в моя съдба и през годините ще последват още десетки такива. Със сигурност съм била в пъти повече будистки храмове, от колкото църкви, дори православни и католически взети заедно. Тогава за първи път вкусих южни плодове, които тук не се продават, освен само понякога за Коледа, на цени от по 100 и повече лева за килограм. За втори път в Китай, за трети в Бразилия и за момента само толкова. Ядох и плода на ядката кашу, пих сок от него, а също така и ракия от черен дроб на змия. Снимах се прегърната с питон и кобра. Яздих слон, храних маймуна с банан, спусках се с рафт по бърза река, гребах с кану (не много успешно), бяха дни наситени с преживявания. Бързо се изнизаха 7-те дни на Пукет и дойде Банкок, където прекарахме 3 дни. Голям и луд град. Шумен, с прелитащи моторчета, гъсти човешки тълпи, денонощни пазари, тежки миризми, бедност и лукс. Помпозни храмове и дворци, небостъргачи, многобройни дебели жици опънати над улиците. Твърде малко снимки имам от там, при това с лошо качество. Нямало е кой да ми каже поне хоризонта да държа прав.
Напоследък усещам как наближава пролетта, безпогрешно го улавям в мириса на сутрините, което явно ме отведе, за пореден път, в Тайланд по който тъгувам. От години не смея да отворя диска със снимките, защото бях убедена, че е повреден и съм ги загубила. Това се случи с други два диска и вече нямам снимки от Тунис и Италия. Също от Бразилия, освен тези, които съм качвала в нета. Там няма диск, просто при прехвърляне от един компютър на друг, уж ги имаше на двата, и на фотоапарата, но форматирах картата, а снимките ги нямало на компютъра... не знам какво стана, но снимки - няма! Толкова бях свикнала с мисълта, че нямам снимки от Тайланд, че без да ме боли реших да проверя и 'о, чудо!', диска работи! :)
О, а плажът на Леонардо Дикаприо се оказа залива Мая на острови Пи-Пи, в близост до Пукет.
Остров Пукет се намира на 8 градуса северна ширина от Екватора. Климатът е екваториален, с три сезона - хладен, дъждовен и горещ. В хладния сезон дневните температури достигат до 28 градуса. В дъждовния сезон са възможни валежи с продължителност 6-7 денонощия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар