Ягоди и грейпфрут

Като няма риба и ракът е риба :) И моята работа е същата, като се оказа, че нямаме лимон, а бях започнала подготовката за ягодова лимонада (вече всеки ден я правя) и се наложи да експериментирам с грейпфрут. И да, става. Един грейпфрут, голяма шепа ягоди, мед и вода, всичко силно охладено.

Сладолед с маскарпоне и череши

500гр маскарпоне. Две шепи (все на око правя и не знам точно, но пък търпи промени, на вкус) череши се обезкостяват и заливат с около кафена чашка (пак на вкус и око) кристална захар. Престояват 20-30мин, да се разводнят малко. Загрява се на среден котлон и се бърка, малко с капак, малко без капак, за 20-тина мин, да омекнат черешите и да пуснат сок, захарта да се стопи. Изключва се котлона и се слага сока от 1/3-та лимон, разбърква се. Изчаква се да се охлади напълно и се смесва с маскарпонето, като се бърка с лъжица. Добавих и около кафена чашка пудра захар, опитвам на вкус да ми хареса. Изливам в тавичка и във фризера. След около 5 часа е най- хубаво, на следващия ден става много твърдо, ама пак е хубаво. Вкуса е малко като на сладоледен чийзкейк. Макар, че маскарпонето на мен ми бие повече на масло, от колкото на сирене, обаче в този си вид добива поведение на крема сирене. Много е вкусно!

Розе и грейпфрут

Някоя инстаграмърка, не помня коя, не беше българка, много похвали този прост летен коктейл. Розе - всякакво, силно охладено. Грейпфрут - също силно охладен. Изцежда се пресен сок и се смесва с розето по равни части или една идея повече грейпфрут. И това е. Толкова просто, свежо, несладко.

Сладолед с авокадо, банан и шоколад

Едно добре узряло авокадо се пасира. Един банан също се пасира. Смесват се добре и се добавят две супени лъжици разстопен мед (ако е захаросан). Излива се в тавичка (за да стегне по- бързо, пак отиват часове, най- добре е за следващия ден) и се поръсва с парченца шоколад. Би трябвало тъмен, натурален шоколад, но аз не обичам, затова сложих млечен. Около 30гр трябва да е бил. Нарязвам го с нож. После само чакаме да се замрази. Много вкусен сладолед и красив. Получава се малко количество от тези продукти, за повече дозата трябва да се удвои или утрои.

Ягодова лимонада

Аз имах голямо количество ягоди от опустялото ни село, с рушаща се къща, чийто покрив всеки момент ще падне. А какъв живот кипеше там някога! Съботите и неделите колко много хора се събираха и изпълваха с глъч двора, колко души са търкали обувки по неравните плочки от балчишки камък! Толкова, че ходехме до фурната с по няколко торби, за да съберем всички хлябове, които купувахме, за да стигнат за два дни. А през седмицата тишината, която се люшва по зелените клони на дърветата, когато лекият вятър ги разроши, меланхоличната песен на гугутките. На мен ми е скучно, защото ми се играе, а сестра ми чете книга, баба ми иска да полегне малко следобед, а дядо ми е на работа. Трима от четиримата, споменати до тук, се пренесоха на Онзи свят и дано, дано да са там заедно!
Тази лимонада става и с купешки ягоди, разбира се. Каквито има, най- важен е ароматът, тъй като се подслажда с мед. Правя всичко на око - една голяма шепа ягоди се пасират, а може и повече, въпрос на вкус. Може да се прецеди, за да няма парченца и семчици, но аз не го правя. После пия без сламка или ако сламката е от широките модели това не е проблем. Изцеждам един лимон или два. С два става по- кисело, с един по- малко. Слагам две супени лъжици мед, а може и три, зависи колко сладко искате да бъде. Ако е захаросан го разстопявам. Допълвам поне 200мл вода, може и повече, даже по- добре би било да е повече. Може да е газирана, но аз не обичам газирана, затова обикновена вода. И задължително силно се изстудява!

Подаръци

Изпитанието

Ако си взел от славата на някой друг дори една частица.
Ако си чул от клюката и я повториш дори една секунда...
Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш...

- някога написа Иля Велчев. Така правят хората, понякога. Може да се случи на всеки, както да бъде забравен, ощетен и наранен, така и той да забрави и нарани. Човешко е, но тежи. Тежко е да се чувстваш предаден. От близки, разбира се, тези които не са близки нямат значение.
Не сме идеални. Всички носим доброто и злото в себе си поравно. Лутаме се, търсим. През младостта, но и през целия живот. Значи завинаги оставаме поне малко млади - това е хубаво, нали? Както още по- някога писа Мевляна:

Родих сe от дълбините на безкраен мрак.
Видях светлината, уплаших се.
Разплаках се.

С време се научих да живея в светлина.
Видях мрака, уплаших се.
Дойде ден, в безкраен мрак изпратих любимите си хора ...
Разплаках се.

Научих се да живея.
Че pождението е в момента на свършeка на живота,
че това по средата е времето, откраднато от смъртта, научих.
Времето научих. Съревновавах се със него...
С време научих, че с времето не се съревновава,
С време разбрах, че с времето трябва да се помириш..

Научих човека.
После, че сред хората има добри и зли...
След това, че във всеки човек
има добрина и злина научих.

Научих се да обичам.
После да се доверявам...
После, че доверието е по-трайно от любовта,
че любовта се гради върху здравата основа на доверието научих.

Научих плътта човешка.
После под плътта, че има и душа...
После, че душата всъщност е над плътта научих.
Вселената научих.
После научих пътищата да осветля вселената.
Накрая, че да осветля вселената,
първо трябва да осветля около себе си научих.

Научих хляба.
После, че в мир трябва да се меси много хляб.
После, че справедливата подялба е важна най-малко, колкото и правенето на много хляб.

Научих се да чета.
Научих после себе си на писане...
И след известно време c писане научих себе си...

Научих се да си тръгвам.
После, неиздържайки, да се връщам...
И накрая, да си тръгвам, въпреки себе си...

На млади години се научих да предизвиквам света...
После стигнах до мисълта, че трябва да вървя с тълпата.
После пък ce yceтих, че истинският поход трябва да е срещу тълпата.

Научих се да мисля.
После се научих да мисля с готови шаблони.
А после празбрах, че истинското мислене е мисленето, разбивайки шаблоните.

У дома научих какво е чест...
После, че е безчестие да чакаш чест
от безчестника,
че истинската чест е, да не посягаш към греха, когато е под ръка,
разбрах.

Истината разбрах един ден...
И че истината горчи...
После, че както на добрата гозба, умерената горчивина,
дава вкус на живота...

Че всяко живо същество ще вкуси смъртта,
но че само някои ще вкусят живота разбрах.

Аз не обичам приятелите си нито със сърцето, нито със ума си.
Нали може...
Да спре сърцето...
Да забрави умът...
Аз обичам приятелите си с душата си.

Тя нито ще спре, нито ще забрави*


Всяка нанесена на нас обида е, може би, нечие чуждо изпитание. Някой ще изпие горчива чаша, като се опре на злото в себе си, и ще се поучи, а ние му помагаме по този път. Затова трябва да простим и да забравим, защото това е нашето изпитание. Защото хората така растем, когато търсим и търсейки грешим, за да налучкаме верния път.


*превод Севджан Кендже