Ода за Истанбул

Истанбул е моят град. Бях гледала по света преди него, гледах и след него. Той остана, загнезден вътре в мен, устоя на всяка конкуренция. Нито южните морета с изумруден цвят, наредили палмови гердани по плажовете си, нито пясъчните пустини, приютили берберите, нито кариоките, с пламенните ритми, нито изгряващото слънце на Далечния изток успяха да го изместят от мястото в моята душа, което удобно е заел.
Видях го неочаквано, дойде непланиран. Задръстен булевард, безкрайни колони от почти спрели автомобили, виещи се като змия която се промушва под Акведукта, издигнат от камъни, свидетели на хилядолетна история. Насреща кула Галата, под нея Босфора. Не, това не е Босфора, това е Златният рог. Погледнете на дясно - това е Босфора. Ааа... А нататък са Принцовите острови - ама то и острови ли имало?! После калдаръмите, шумните пазари, цветните сергии, усмивките на хорта. Улиците сплетени в лабиринт, стръмните баири. Площадите, колоните, базиликата, била църква, била джамия, днес - музей. Шедьовърът на Юстиниян, който го открива с думите - Соломоне, аз те надминах! Насреща Синята джамия, извисяваща шестте си минарета в неравна конкуренция с величието и непоклатимостта на Св. София, но с изящно изписаните си сини плочки, с меките уютни килими. Подземното водохранилище, с обърнатите глави на Горгона медуза, скрило тайните на империите, устояло на набезите на времето. И още, и още безбройни джамии, църкви, синагоги, пазари по чиито прашни улици минавали господари, роби,войници, музканти, артисти и просяци. Същите улици, които пазят древни спомени, днес държат основите на модерни мегаструктури - небостъргачи, мостове, подводни тунели.
Днес Истанбул има много пристанища. Безбройни фериботи се люшкат по вълните на Босфора и превозват милионите жители на шумния и пъстър град. Град, с много лица. Града на забрадените жени, града на модерната младеж, на чувственият турски рок, града на бизнесмените, града в който се кове политиката - неофициалната столица на Турция. Всяко пристанище открива един почти нов свят. Едни кейове са домове на луксозни яхти, скъпи автомобили, богаташки вили. На други пристани мустакати мъже в износени дрехи продават чай и симит, а следобед пекат сутрешния улов и правят балък екмек. Трети са порти към стари дворци, по- нови музеи и най- модерни галерии. Морето в Истанбул е главна пътна артерия. То разделя и събира Европа с Азия, то разсича мегаполиса през средата, то е сърцето на единственият град в света, който е разположен на два континента и един архипелаг.
Тази магия открих преди години и до днес не ми дава мира. Винаги е в мечтите, в сънищата ми. Често пътувах, за да подишам от бриза, за да послушам виковете на чайките, но после дойде дълъг период без да го виждам. Наскоро се завърнах в моята любов от пръв поглед, моята стара романтична история, моят Истанбул! След дълги шест години пауза, отново стъпих на пристанищата, отново косата ми разроши бриза на Мраморно море, отново си проправях път в гъстата тълпа по Истиклял, отново слушах езана, отново гледах залеза над моста Галата. Той все още е там, от осем хиляди години стои, все така невъзмутим, видял всичко, събрал всички - Истанбул.


Всички снимки направи Невена Генчева Мъхчета.

Препоръчвам детска книга - Финдъс и Петсън

Това е поредица, която искам да препоръчам с огромно удоволствие. Героите са един самотен дядо и неговият котарак. Старата школа - много бели и приключения. Разкошни детайлни илюстрации, които могат да се разглеждат с часове и винаги се намира нещо ново. Прост селски живот, дребни радости. Книжките са в голям формат, с меки корици, но огромни картинки. Цената е ниска - само 3,50.Тази поредица със сигурност може да се вземе и от библиотека, знам че присъства там. Някои родители започват да ги четат рано - на 3- 3,6 години, но всъщност няма смисъл. Децата не биха могли да разберат историята, не е толкова проста. Текста е много и четенето продължава дълго. Предполагам най- подходящата възраст е 5-8 години, но и ние ги започнахме преди да навърши 4. Любими са ни, на всички вкъщи. Автор и на историите, и на илюстрациите е Свен Нордквист.

Ние имаме само 5-6 от тях, а цялата поредица мисля са 10 книжки, като не зная дали това са всички или само толкова са преведени и издадени в България. Снимала съм по- подробно 4 от нашите

Патладжан мусака - втори опит

Това е допълнение към тази публикация. Направих корекцията, която отблеязвам там, пържих по- малко количество патладжан, с повече олио и се получи вида и вкуса, който търсех. Само съм спестила типичните турски подправки, но един ден ще добавя и тях.

Препоръчвам детска книга - Лъвът в мен

Интересни и красиви илюстрации, историйката е симпатична, забавна, но не и изненадваща. Най- много ми хареса гигантският шрифт и балансираното количество текст - не твърде малко, не твърде много, като за начинаещи читатели. Книжката би спечелила любопитството на децата във възраст 5-6-7 години, а лесният шрифт и не огромния текст биха ги улеснили, за да се пробват да четат сами. Със сигурност ще е интересна и за 3-4-годишните, но съм решила да не я показвам и да изчакам онзи момент, когато детето ще се изкуши да опита само. Форматът е голям, цветовете са ярки, хартията по- дебела. Издател е Booktrading Ltd. 2017. Цената скромните 6.90лв. За такъв голям формат и едри илюстрации свикнах на цени от рода на 12-15-18лв, сега за няма и 7лв ми се струва направо подарък.

Автори са Рейчъл Брайт и Джим Фийлд

Патладжан мусака - първи опити

След кратко, тридневно бягство в Истанбул и бързо вкусно похапване (за съжаление, имам нереализирана мечта да отида на бавно посещение в Истанбул, където да ям, да ям, да ям и да не бързам за никъде, но някой ден, може би, ще се случи и това) бях ентусиазирана да сготвя нещо, което ядох там. Намерих рецепта на турски и по снимките изглеждаше точно такова, каквото ядох там. Ето моят източник При мен се получи почти същото, но не съвсем. На снимките, дадени стъпка по стъпка, се вижда, че запържения патладжан остава сух и зачервен от мазнината. При мен стана мек и пусна вода. Предполагам, защото натрупах огромно количество, напълни се цяла тенджера и бърках през цялото време. Следващия път бих пробвала като разделя количеството нарязан патладжан на поне 3 порции и ги пържа една след друга. Ето какво направих аз:

2 сравнително големи патладжана
350гр кайма смес (от тази, която мелят в месарниците от месо)
1 глава лук
2 домата (един настърган вътре в каймата и един нарязан на филии за отгоре
1 зелена пиперка (нямах сиврия, но следващия път бих пробвала със сиврия, както е в оригиналната рецепта)
сол
черен пипер
3-4 с.л. зехтин
олио

Ето и снимките на моето приготвяне

Стана хубаво, но не е същото като онова в Истанбул. Някой ден ще пробвам отново.