Рио де Жанейро

Рио е трудно смилаем град. Има славата на лежерно и весело място. Известен е с карнавала, плажовете си, палмите и кайпиринята. Те безспорно са там, но също така той е град пълен с престъпници, бедност и нищета. Джебчиите се виждат лесно, по- трудно е да се спасиш от тях. Продавачите на наркотици чакат най- горе над живописните стълби Селарон. Фавелите не са гета скрити някъде, далеч от очите на туриста. Те са навсякъде, на една ръка разстояние. Всеки хълм е фавела, а целият Рио е осеян в хълмове. Хората във фавелите имат колиба над главата си, докато спящите на улиците из града нямат това, а те са на всяка крачка. Едновременно с тях живеят нормални, средна класа хора, които сякаш не ги забелязват. Сутрин бързат за работа, после пазаруват по магазините от стандартните световни марки, в неделя карат колела и ролери по булевард Атлантик на Копакабана. В центъра на града се извисяват почти небостъргачи, които са бизнес и административни сгради, но фасадите са почернели, сякаш няма смисъл да си правят труда да ги мият, в този бездруго захабен град. Там просяците са повече, държат бебета на по няколко дни, има дрогирани, има всякакви. Колониалната архитектура е в комапнията на модерните сгради. Наблизо е пристанището, изпълнено с шарени хора - докери, просяци, местни бандити, туристи, чиновници и някъде там единствения по рода си в света музей на бъдещето - Музеят на утрешния ден, разположен в атрактивна, футуристична сграда. Рио има невероятно красив ландшафт с всичките си заливи, хълмове, острови и прекрасна зеленина покриваща навред. Широки слънчеви плажове, живописни гледки, свеж бриз и ефирна жива музика вечер, по Копакабана. Португалският е мек и мелодичен, хората са безгрижно облечени (шортите и джапанките хаваянас са униформа), а кайпиринята студена. Рио е място на контрастите. Това е всеизвестен факт, който бях чувала много преди да го посетя. Клише, което подминавах без да взимам под внимание, тъй като смятах, че съм виждала достатъчно и дори по- големи контрасти. Оказах се изненадана, въпреки всички прочетени статии, пътеписи и наръчници по оцеляване в града на кариоките. Смятах всичко за преувеличено, но се убедих, че съм сгрешила. Рио е особено място, не е лъжица за всяка уста. Много хора твърдят, че ако ти предстои среща с Рио, значи ти предстои да се влюбиш, но това е едно трудно и противоречиво влюбване, което в крайна сметка си струва да бъде преживяно. Захарната глава

Заливът Ботафого

Той пееше Момичето от Ипанема, на Ипанема

Ипанема зад пресен кокосов орех

Копакабана

Самбодрома извън Карнавала

Корковадо и статуята на Исус Христос, гледката трудно уловима в тропичните мъгли, които там са ежедневие. Това,което сме виждали на картичките си остава на картичките и само там.

Копакабана

Ботаническата градина

Стълбите Селарон

Ако се питате защо на снимките не виждате всичко, което описвам с думи - отговорът е прост. Защото Рио не е място, на което можеш свободно да снимаш с фотоапарат, да вадиш телефон и прочие. Там всичко, което може да струва някакви пари се крие, пази, съхранява се в сейф. На пръв поглед невинни деца могат да заплашат с нож или счупена бутилка, за да отнемат съдържанието на чантата ви. Но това го пише във всички пътеводители....