Видях го неочаквано, дойде непланиран. Задръстен булевард, безкрайни колони от почти спрели автомобили, виещи се като змия която се промушва под Акведукта, издигнат от камъни, свидетели на хилядолетна история. Насреща кула Галата, под нея Босфора. Не, това не е Босфора, това е Златният рог. Погледнете на дясно - това е Босфора. Ааа... А нататък са Принцовите острови - ама то и острови ли имало?! После калдаръмите, шумните пазари, цветните сергии, усмивките на хорта. Улиците сплетени в лабиринт, стръмните баири. Площадите, колоните, базиликата, била църква, била джамия, днес - музей. Шедьовърът на Юстиниян, който го открива с думите - Соломоне, аз те надминах! Насреща Синята джамия, извисяваща шестте си минарета в неравна конкуренция с величието и непоклатимостта на Св. София, но с изящно изписаните си сини плочки, с меките уютни килими. Подземното водохранилище, с обърнатите глави на Горгона медуза, скрило тайните на империите, устояло на набезите на времето. И още, и още безбройни джамии, църкви, синагоги, пазари по чиито прашни улици минавали господари, роби,войници, музканти, артисти и просяци. Същите улици, които пазят древни спомени, днес държат основите на модерни мегаструктури - небостъргачи, мостове, подводни тунели.
Днес Истанбул има много пристанища. Безбройни фериботи се люшкат по вълните на Босфора и превозват милионите жители на шумния и пъстър град. Град, с много лица. Града на забрадените жени, града на модерната младеж, на чувственият турски рок, града на бизнесмените, града в който се кове политиката - неофициалната столица на Турция. Всяко пристанище открива един почти нов свят. Едни кейове са домове на луксозни яхти, скъпи автомобили, богаташки вили. На други пристани мустакати мъже в износени дрехи продават чай и симит, а следобед пекат сутрешния улов и правят балък екмек. Трети са порти към стари дворци, по- нови музеи и най- модерни галерии. Морето в Истанбул е главна пътна артерия. То разделя и събира Европа с Азия, то разсича мегаполиса през средата, то е сърцето на единственият град в света, който е разположен на два континента и един архипелаг.
Тази магия открих преди години и до днес не ми дава мира. Винаги е в мечтите, в сънищата ми. Често пътувах, за да подишам от бриза, за да послушам виковете на чайките, но после дойде дълъг период без да го виждам. Наскоро се завърнах в моята любов от пръв поглед, моята стара романтична история, моят Истанбул! След дълги шест години пауза, отново стъпих на пристанищата, отново косата ми разроши бриза на Мраморно море, отново си проправях път в гъстата тълпа по Истиклял, отново слушах езана, отново гледах залеза над моста Галата. Той все още е там, от осем хиляди години стои, все така невъзмутим, видял всичко, събрал всички - Истанбул.
Всички снимки направи Невена Генчева Мъхчета.
